Приключи и тазгодишното изографисване на храма

Отец Атанас Аролски от с.Хвойна

Кават „яж, пий и се весели, защото това е, което ти остава”… за човека е важно да му е пълен стомаха… А душата има нужда да се храни със слово – Божие слово! Затова дойде Исус. Той даде своя живот, за да ни научи какво да правим, какво да говорим и къде да вървим. Пътищата да ни показва – „Аз съм пътят и истината, и животът“. Затова дойде той, но ние избрахме нашите земни пътища“

казва с горчивна в гласа отец Атанас Аролски (1 Ноември 1919г – 28 Март 2015)

Хората вярват, но преди всичко се грижат за телата си, отколкото за душите. Защо – защото душата мълчи, тя не е като тялото. Ако аз огладнея, ако не му дам хапче и не го залъжа – то ще ме изяде, ще ме подлудей, ще ме накара да открадна, да убия, но аз трябва да го задоволя. Душата не е такава – тя е по-друга…

На 28 м.Март’15г. почина отец Атанас Аролски от с.Хвойна. Вечна му памет!

Свето Венчание

черква Св.Георги Победоносец Кокаляне

Свето Венчание Храм Св.Георги с.КокалянеДенят на нашата венчавка е един от най-специалните дни в живота ми. Спомням си, че с цялото си същество се стремях да изживея всеки един миг по време на самото тайнство. Забравих за присъстващите в храма хора и суетните грижи около празненството. В мислите, чувствата и за сетивата ми по време на ритуала съществахме двамата със съпруга ми – сливащи се в една личност с две ипостаси (лица) и духовника (отец Георги), който ни венчаваше пред Бог.

Наистина е важно този момент да не е просто част от програмата на сватбения ден, а да се изживее, съпреживее, осъзнае същността и значимостта му.